Дата на обновяване:06.12.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                       назад


Прецизно регулируемо захранващо устройство инж Георги Богоев
Радио телевизия електроника 1994/8/стр.11

Наред с регулиращия усилвател, източника на опорно напрежение е най – важния възел в един стабилизиран захранващ блок. Неговата работа не трябва да се влияе от колебанията на товара, температурата и захранващото напрежение. За да е слабо влиянието на температурата, необходимо е да се избере подходящ ценеров диод. В конкретното схемно решение е използван евтин ценеров диод от типа ZTK 6,8. Влиянието на колебанията на товара и захранващото напрежение може да се сведе до минимум, ако ценеровият диод се свърже в схемата посредством буферен операционен усилвател (ОУ). Голямото усилване и големият коефициент на потискане на синфазните сигнали на ОУ, както и свързването на ценеров диод във веригата му за обратна връзка осигуряват много голяма стабилност на изтояника на опорно напрежение.
В зависимост от използваните елементи (металослойни резистори) може да се постигне намаление на отклонението при регулирането до 0,001%.
Ако областта на регулиране на изходното напрежение на захранващото устройство трябва да започва от 0 V, обикновено са необходими две захранващи напрежения за усилвателя, а следователно и две вторични намотки на мрежовия трансформатор.
В конкретното схемно решение това е избягнато чрез използване на ОУ LM324, koйто съдържа четири еднакви ОУ в един корпус и се нуждае само от едно захранващо напрежение.
С предлаганата схема изходното напрежение може да се регулира с голяма точност в границите от 0 до 28 V, а изходният ток- до 1 А.
Чрез първия операционен усилвател – U1 (фиг. 1), се създава опорното напрежение, вторият – U2, работи като регулиращ усилвател, а четвъртият – U4, се използва за компаратор.
Когато падът на напрежение върху резистора със съпротивление 0,5 Om превиши определена стойност, диодът, свързан паралелно на RP2 и тример – потенциометъра със съпротивление 5 кOm, се отпушва и изходното напрежение спада. По този начин се ограничава и изходният ток.
ОУ3 се използва за управление на един светодиод, който свети при задействане на токоограничаващата схема на схемата.
Входното напрежение не трябва да превишава 28 V, тъй като това е максималното захранващо напрежение на ОУ LМ324.
Чрез потенциометъра RP1 се регулира изходното напрежение, а чрез RP2 – прагът на задействане на токоограничаващата защита.
ЛИТЕРАТУРА
1. Сп. „Electronis„, 20 Februar, 1975.
2. Сп. „Electronis„, 14 November, 1974.


Стабилизатор на напрежение Красимир Клисарски
Радио, телевизия, електроника 1994/1/стр. 9


През последните няколко години на страниците на сп. „Радио, телевизия, електроника” бяха публикувани редица схеми на регулируеми стабилизатори, изградени на основата на 7805. В простите схемни решения минималното изходно напрежение е 5 V. За регулиране на по – ниски стойности се използват активни елементи – най – често операционен усилвател. В радиолюбителската практика малко схеми и апаратури работят с 1,5 V. Oбикновено те се захранват с напрежение от три и повече волта.

На фиг. 1 е показано просто и надеждно схемно решение на регулируем стабилизатор от 3 до 13 V при изходен ток до 0,75 А. С двуполупериодния изправител VD1 – VD4 и филтровите кондензатори С1 и С2 е образуван двуполярен блок. В плюсовото рамо е включен интегралният стабилизатор за фиксирано напрежение 7805, а в минусовото – параметричният стабилизатор R1-VD5. Стабилизаторът осигурява отрицателно опорно напрежение за управляващия електрод на DA1. По този начин се регулира изходното напрежение от приблизително 3 V (за разлика от нормалното 5 V) нагоре. Токът през VD5 се подбира посредством съпротивлението на R1 в рамките на 33 – 36 mA. Изходното напрежение се изменя приблизително от 3 до 13 V с потенциометъра RP1. При изменение на товарния ток от нула до 750 mA то намалява със 70/180 mV за контролни напрежения 5/12 V.
Mинималната стойност на изходното напрежение зависи от напрежението на светене Uf на употребения светодиод, както и от фиксираното напрежение на стабилизация на използвания интегрален регулатор. При движение на плъзгача на потенциометъра RP1 наляво по схемата, напрежението на изхода намалява. Фирмите – производителки на електронни елементи, произвеждат светодиоди с напрежения на светене от 1,5 до 5,5 V. С подбор на елемента VD5 може да се постигне и по – ниска стойност на изходното напрежение (напр. регулиране от 1,5 V нагоре).
Светодиодът VD5 е изнесен извън платката и се използва като индикатор за включено захранване. Интегралният регулатор DA1 е монтиран на стандартен алуминиев радиаторен профил 58 х 20 с дължина 60 mm. Всички маси са свързани в една точка. Качествата на стабилизатора могат да се подобрят при увеличаване на тока през VD5. Указаният капацитет на кондензатора С2 е минимален.
Трансформаторът има вторична намотка със среден извод, предвидена за максимален ток 1 А. Екранът му е свързан с нулевата шина. Използваният трансформатор има сечение на сърцевината 6,4 кв сm. Първичната намотка съдържа 1810 нав. ПЕЛ 0,25, а вторичната – 2 х 93 нав. ПЕЛ 0,67.
ЛИТЕРАТУРА
1. Фирмен каталог на THOMSON CSF PROFESSIONAL INTEGRATED CIRCUITS 1978/79 г., с. 543.


Три схеми на преобразуватели на напрежение Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2000/6/стр. 20,21


На фиг. 1 е дадена схема на преобразувател, който може да се използва за получаване на две напрежения с обща точка (извод „0” на схемата). Те приблизително са равни на напрежението на източника на захранване.
С транзисторите VT1 и VT2 е реализиран симетричен мултивибратор, който изпълнява ролята на задаващ генератор. Посредством емитерния повторител (VT3) импулсното напрежение, взето от колектора на VT2, се подава на изходното стъпало, осъществено транзисторите VT4 и VT5, което работи в ключов режим. Изходното напрежение се изправя с диодите VD1 и VD2.
Ако на изхода се използват двата крайни извода, напрежението между тях приблизително ще е равно на удвоеното напрежение на източника на захранване. В режим на празен ход това напрежение е 19,25 V, a токът, консумиран от устройството е 35 mA. При увеличаване на тока на товара от 100 на 200 mA изходното напрежение се намалява от 18,25 до 17,25 V. Изходното съпротивление на преобразувателя е около 10 Om.
На фиг. 2 е дадена схема на преобразувател, в който е включен икономичен задаващ генератор на правоъгълни импулси, реализиран с една CMOS интегрална схема. Изходният усилвател на мощност е изграден с транзисторите VT1 – VT4. Честотата на задаващия генератор е около 10 кНz. Амплитудата на правоъгулните импулси на изхода на генератора е равна на захранващото напрежение на преобразувателя.

Устройството работи по следния начин: през време на единия полупериод транзисторите VT1 и VT4 са запушени, а VT2 и VT3 са запушени. Кондензаторът C3 бързо се зарежда през отпушения транзистор VT4 и диода VD1 с напрежение, близко до напрежението на захранващия токоизточник. По същия начин през време на другия полупериод се зарежда кондензаторът С4 през транзистора VT3 и диода VD2. Върху кондензатора C5 се сумират напреженията на кондензаторите С3 и С4. Благодарение на сравнително високата честота на преобразуване, нивото на пулсациите на изхода е ниско.
Без товар преобразувателят консумира ток не повече от 10 mA, а изходното му напрежение е близко до 18 V. При ток на товара 120 mA изходното напрежение спада на 16 V, нивото на пулсациите е 20 mA, а изходното напрежение е около 10 Om.
В изправителите (VD1 и VD2) за двете схеми са използвани германиеви диоди, тъй като те имат по – малък пад на напрежението в права посока в сравнение със силициевите.
Схемата на фиг. 3 представлява преобразувател от трансформаторен тип. Той е предназначен да преобразува постоянното напрежение 12 V в променливо 220 V.
Устройството представлява автогенератор, реализиран с транзисторите VT1 и VT2 и работещ в ключов режим. Честотата на превключване е около 1 кHz. Токът на товара е до 90 mA, kato koнсумацията не надвишава 3 А.
Намотките на трансформатора Т1 са навити на стоманено ядро Ш20х20 mm с въздушна междина 0,1 mm. Намотка I има 2 х 18 навивки от проводник ПЕЛ 0,23 mm, намотка II – 2 х 60 навивки от проводник ПЕЛ 0,69 mm, и намотка III има 1100 навивки от проводник ПЕЛ 0,21 mm. Намотки I и II се навиват бифилярно с цел намаляване разсейването на магнитния поток.
Изходното напрежение освен с промяна на броя на навивките на намотка III може да се регулира и с изменяне на въздушната междина на трансформатора Т1. Ако напрежението е ниско, въздушната междина трябва да се увеличи и обратно. Желаната въздушна междина се получава, като между предварително прошлифованите затварящи магнитопровода повърхности се поставя хартия с определена дебелина. Трябва да се има предвид, че с въздушната междина е допустимо регулиране до 10 – 15 V. Kakто при първите две схеми, така и при тази променливото напрежение може да се изправи, ало е необходимо. Транзисторите VT1 и VT2 се закрепват на охладителни радиатори, изработени от медна или алуминиева ламарина с размери 50 х 50 х 3 mm.
ЛИТЕРАТУРА
1. Березовский, М., В. Писаренко. Краткий справочник радиолюбителя. К., Teхнiка, 1975.
2. Дробница, Н. 60 схем радиолюбительских устройств. М., Радио и связь, 1988.
3. Гюнтер, Клаше, Рудолф Хофер. Промишлени електронни схеми. С., Техника, 1984.
4. Димитрова, М., И. Ванков. Импулсни схеми и устройства. С., Техника, 1989.
5. Конов, К. Импулсните схеми в радиолюбителската практика. С., Техника, 1975.
6. Кузев, Г. Приложни радиоелектронни устройства. С., Техника, 1988.
7. Рачев, Д. Интересни схеми в транзисторно и интегрално изпълнение. С., Техника, 1978.


Неполярен кондензатор с голям капацитет Кирил Конов
Радио телевизия електроника 2000/6/стр. 21

За различни цели в захранващи вериги, а също и при вериги, за които постъпват сигнали с изменяща се полярност спрямо техния вход и съответно изход, би могло да се използва неполярен кондензатор с капацитет, по – голям от 1 мкF/63 V, който обикновено може да се намери на пазара.

Друго негово предимство е малкият размер (колкото на четирите елемента VD1, VD2, C1 и С2).
При постъпване на положителен сигнал откъм входа Х1 на двуполюсника, диодът VD1 е свързан в обратна посока и положителната полувълна зарежда електролитния кондензатор С1, както е показана неговата полярност. При този случай VD2 е проводим, защото той се явява свързан в права посока (катодът му „вижда” потенциал от Х2, който най – малко е по – нисък в анода на VD2).
Аналогично при постъпване на отрицателен сигнал спрямо разглеждания вход Х1, диодът VD1 е отпушен и в този случай електролитният кондензатор С2 се зарежда.
Общият еквивалентен капацитет на веригата ще зависи от капацитетите С1 и С2, а също и от бариерния СВRVDi и дифузния CDVDi капацитет на двата диода. Тоест при постъпил положителен сигнал на Х1:

Секв = (С1*С2)/(С1+С2) + СBRVD1;
CDVD2 се пренебрегва (~pF).

Съответно при постъпил отрицателен сигнал на Х1:

Секв = (С1*С2)/(С1+С2) + СBRVD2;
CDVD1 се пренебрегва (~pF).
Примерно:

При използване на дадената схема в захранваща верига с приложено по – високо напрежение електролитните кондензатори трябва да издържат на ефективната стойност на напрежението, определено от съответната максимална допустима реактивна мощност (VA).

За диодите трябва да се вземе предвид тяхното обратно напрежение (по каталог). То не трябва да е по – ниско от приложеното напрежение в краищата на двуполюсника.
ЛИТЕРАТУРА
1. Рачев, Д. Справочник на радиолюбителя. С., Техника, 1990.
2. Сп. „Еlectronics World”, June, 1998, с. 495 – 506.



Безтрансформаторен стабилизиран токоизправител Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1999/4/стр. 19,20

 

На фиг. 1 е показано схемно решение на безтрансформаторен стабилизиран токоизправител. Изходното напрежение може да се регулира плавно в обхвата 5-8V.
Устройството има малки размери и в някои случаи е за предпочитане. В схемно отношение представлява безтрансформаторен токоизправител, в изхода на който е включен триизводен стабилизатор.
С елементите C1, R1, VD1-VD4 е изграден мрежов токоизправител. По време на всяка полувълна върху силициевите ценерови диоди VD3 и VD4 се формират положителни импулси с амплитуда 12 V. Кондензаторът С1 играе ролята на баластен товар при мрежова честота. Кондензатоеът С2 е филтриращ. С триизводния стабилизатор SA1 е изграден регулируем стабилизатор на напрежение. Големината на изходното напрежение се задава с потенциометъра RP3. Изходът има защита от късо съединение.
Ценеровите диоди VD3 и VD4 са монтирани на общ радиатор с основа 8 х 20 mm, направен от плътен алуминий. В него вертикално са пробити два отвора с диаметър 4 mm, предназначен за завиване на ценеровите диоди. За радиатор на SА1 е използвана Г – образна пластина от алуминий с дебелина 2 mm и общи размери 15 х 50 mm.
Когато плъзгачът на RP3 е най – горе по схемата, изходното напрежение е 5 V. Номиналният изходен ток е 30 mA за целия обхват на регулиране, но при 5 V безпроблемно може да се консумира до 60 mA. Изходното напрежение намалява с 20/8 mV при изменение на тока от 0 до 30/60 mA при напрежение 8/5 V. Това позволява стабилизаторът да намери широко приложение в устройства без метални шасита и с електроизолирани органи за управление. Поради малките си размери, описаният стабилизатор успешно може да замени батериино захранване.
Големината на изходното напрежение зависи от напрежението на стабилизация на VD3 и VD4. По – добри резултати се получават, ако DA1 се замени с LM317T. Цената на този регулируем триизводен стабилизатор е около 3 пъти по – висока, но изходното напрежение може да се изменя от 1,3 до 8 V и има по – добра стабилност. За целта съпротивлението на резистора R2 се намалява на 120 Om.
Кондензаторът С1 трябва да издържа ~220 V или U = 400 V. В авторския вариант е използван тип MKS-4S на WIMA (Германия), отличаващ се с малки размери.
С изправни елементи устройството заработва веднага. Ползваните ценерови диоди не трябва да имат температурна компенсация с бграден диод. При възможност капацитетът на С2 може да се увеличи до 3300 мкF.
На фиг. 2а и 2б са показани съответно графичният оригинал на печатната платка и разположението на елементите.
Изходът на стабилизатора има галванична връзка с мрежата, затова устройството не може да се използва като адаптер, а е предназначено за вграждане в радиоелектронни устройства, които нямат входни и изходни букси или изводи (при цифров мултиметър, джобен радиоприемник с изход на слушалки и др. не бива да се използва).
Описаната схема има по – добри изходни характеристики от безтрансформаторните тиристорни токоизправители, описани в списанието.
Внимание! Всички елементи на устройството имат галванична връзка с електрическата мрежа 220 V, затова при монтаж или настройка трябва да се работи с повишено внимание при стриктно спазване на техниката за електробезопасност.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Стабилизатор на напрежение.-Радио, телевизия, електроника, 1991, N 10, с. 11.
2. Клисарски, К. Регулируем стабилизатор.- Радио, телевизия, електроника, 1992, N 7, с. 5.
3. Клисарски, К. Регулируем стабилизатор.- Радио, телевизия, електроника, 1992, N 11, с. 6.
4. Клисарски, К. Стабилизиран токоизправител за уокмен. – Радио, телевизия, електроника, 1994, N 9, с. 5.
5. Фирмен каталог на EFCO (Франция), CONDENSATEURS A DIELECTRIQUE FILM PLASTIQUE, 1990, с. 12.


Използване на налични трансформатори за мрежово електрозахранване инж Любен Георгиев Радио телевизия електроника 2000/8/стр. 12-14

Mрежовите трансформатори са едни от най – разпространените елементи в радиолюбителската практика и битовата електроника. Тяхното самостоятелно изработване в условията на домашната любителска лаборатория изисква дефицитни материали, инструменти, специфични знания и умения. Като правило изработването на висококачествен мрежов трансформатор изисква много време и търсене. Допуснатите грешки и неточности при конструктивното изпълнение са честа причина за повреди, нестабилна работа и влошени качествени показатели на радиоелектронните апаратури. Не е за пренебрегване и високата цена на материалите, необходими за изработването на нов мрежов транзсформатор – медни проводници, трансформаторни ламели, крепежни елементи и т.н., които твърде често са недостъпни за скромните финансови възможности за не малка част от радиолюбителите. Не са за подценяване и високите изисквания към електрическата и пожарната безопасност при проектирането, изработването, експериментирането и експлоатацията на мрежовите трансформатори в комплекса на различните радиолюбителски устройства.
Поради посочените съображения рационалното използване на намиращите се в арсенала на радиолюбителите или леснодостъпни трансформатори с различно предназначение от стари, предимно лампови телевизори и радиоприемници и други апаратури – мрежови, за вертикално отклонение (ТВО), изходни и др., е твърде актуален проблем за радиолюбителската практика.
При наличие на трансформатор с неизвестни данни първата задача е те да се определят опитно и разчетно, за да се оцени за каква цел той може да се използва.
Най – напред с омметър се определят и означават изводите на отделните намотки на трансформатора. По дебелината на проводника и измереното им активно съпротивление се оценява кои от тях са вторични и коя е предполагаемата първична намотка. След това на намотката, навита от проводник с най – голямо сечение (обикновено предназначена за отопление на радиолампите), се подава напрежение 6 – 8 V от звънчев трансформатор или трансформатор за захранване на малогабаритен поялник. Измерват се напреженията на останалите намотки и по тях се съди за изводите на мрежовата намотка.
Следващата операция е подаване на напрежение от мрежата ~220 V към предполагаемата първична намотка на трансформатора. Това се осъществява през последователно свързана електрическа крушка с мощност 40 – 60 W. Tя се използва като предпазител, ако предполагаемата мрежова намотка не е предназначена за работа при напрежение ~220 V, а примерно за 110 или 127 V, каквито има при някои мрежови трансформатори от стари апаратури. Ако електрическата крушка не свети или свети слабо, а токът през веригата е 20 – 30 mA при трансформатори с мощност до 30 – 40 W, на намотката се подава пълното напрежение на мрежата. Ако по звука и загряването на трансформатора без товар той не се товари забележимо, мрежовата намотка е определана правилно. След това се измерват напреженията на останалите намотки, за да се оцени за какво могат да се използват. Посочените измервания и свързвания трябва да се извършват особено внимателно, при стриктно спазване на изискванията за електробезопасност. Някои трансформатори за захранване на стари лампови телевизори и радиоприемници имат вторични намотки за осигуряване на анодно напрежение на радиолампи, което в двата края е 700 – 800 V. При такова напрежение и при най – малка небрежност или подценяване на опсността, през тялото на оператора може да протече ток няколко десетки милиампера с трагичен изход.

Ориентировъчно, но бързо данните на даден трансформатор могат да се определят с помощта на номограмата, показана на фиг. 1. С пунктираната линия е показан конкретен пример за трансформатор със сечение на желязната сърцевина 8 кв cm, която лесно се измерва. По скала 3 на номограмата на трансформатор с такова сечение съответства изчислена мощност Po около 40 VA при приетата съгласно скала 1 магнитна индукция на трансформаторната  

ламарина В = 10 000 Gs. По скала 2 на номограмата, където я пресича пунктираната линия, се отчита броят на навивките на волт N/U (нав./V) за дадения трансформатор, ако се наложи да се навива допълнителна намотка или да се коригират съществуващите. Според диаметъра на проводника, с който са навити намотките на трансформатора, по скала 4 на номограмата се отчита допустимото токово натоварване на всяка една от тях при плътност на тока I = 2 А. Примерно при проводник с диаметър d = 0,8 mm дадена намотка от трансформатора може да осигурява ток около 1 А.
Примери за рационално използване на трансформаторите за вертикално отклонение (ТВО) от телевизорите „Опера 3” и „Пирин” като мрежови трансформатори за захранване на стабилизатори на напрежение с добри възможности за радиолюбителската практика са показани на фиг. 2, 4 и 5. Режимите, при които работят тези трансформатори в системите за вертикална развивка на съответните телевизори, са съизмерими с тези при използването им като мрежови трансформатори. Данните на посочените трансформатори са показани в табл. 1.
 Taблица1
ТВО
Телевизор          Намотки          Напрежение

„Пирин”          I – 2900 нав.            220 V
                        ПЕЛ – 1 – 0,18
                         II – 145 нав.             10,5 V
                        ПЕЛ – 1 – 0,80

„Опера 3”        I – 3000 нав.            220 V
                          ПЕЛ – 0,18
                         II – 125 нав.              9 V
                         ПЕЛ – 0,57

Недостатък на посочените трансформатори при използването им като мрежови трансформатори за захранване на стабилизатори е сравнително ниското напрежение на вторичните намотки – съответно 10,5 и 9 V. Toва налага някои промени в схемните решения. Посочените напрежения на намотките са без товар.

На фиг. 2 е показана принципната схема на стабилизатор с три напрежения, който работи с трансформатор за вертикално отклонение от телевизор „Опера 3”. Той може да се използва за много цели в радиолюбителската практика. Интегралният стабилизатор DA1 осигурява регулируемо напрежение в границите 5 – 9 V при ток до 250 mA, което може да се използва за захранване на различни типове радиоприемници и радиолюбителски експерименти. Използваният триизводен интегрален стабилизатор на напрежение МА7805 е много удобен и широко разпространен поради възможностите да осигурява както различно фиксирано и регулируемо напрежение на изхода, така и (поради вградената автоматична зашита от късо съединение) термозащита и е на сравнително ниска цена. Използван е интегрален стабилизатор в корпус ТО-3, но без схемни изменения може да се използва такъв в корпус от мощни транзистори ТV – 220.

Чрез превключвателя S1 се определя режимът на работа на интегралния стабилизатор – фиксирано напрежение 5 V за захранване на TTL интегрални схеми в различни устройства или регулируемо напрежение в посочените граници. Необходимостта от режим на фиксирано напрежение 5 V на стабилизатора се обуславя от много високите изисквания към стабилността на захранващото напрежение на TTL интегралните схеми. В режим на плавно регулиране на напрежението не всички потенциометри осигуряват долна граница на изходното напрежение 5 V, а при малко невнимание то може да се повиши и да повреди апаратурата. Превключването с S1 задължително трябва да се извършва при изключен токоизправител от мрежата или при изключена апаратура. Причината е, че в момента на преминаването от един режим в друг за части от секундата, напрежението на изхода на интегралния стабилизатор може да се повиши, което е опасно за редица електронни елементи в съответното устройство.
Когато интегралният стабилизатор работи в режим на регулиране, напрежението на неговия изход Uизх се определя от съпротивлението на резисторите R1 и R2, като R2 е с изменяемо съпротивление. То се изчислява по известната формула:

Uизх = Uo*(1 + R2/R1) + Iq*R2, (1)

където:
Uизх е изходно регулируемо напрежение на стабилизатора,
Uo – номинално напрежение на стабилизатора, в случая за МА7805 = 5 V,
Iq - ток в управляващата верига на стабилизатора, който се приема за 5 А.

При работа на интегралния стабилизатор МА7805 в посочения режим за R1 се препоръчва стойност на съпротивлението 330 – 470 Om. При потенциометър с максимална стойност на съпротивлението R2 = 250 Om изходното напрежение ще бъде:

Uизх = 5*(1 + 250/470) + 0,005*250 = 8,9 V

Ако е необходимо тези граници да се коригират с части от волта, последователно на R1 може да се включи тример-потенциометър със съпротивление няколко десетки ома. Повишаването на горната граница на изходното напрежение до 9,5 – 10 V e възможно за сметка на намаляване на максималния ток на стабилизатора. Причината е сравнително ниското напрежение на вторичната намотка на трансформатора. По каталожни данни, напрежението на входа на интегралния стабилизатор при различните екземпляри трябва да превишава това на изхода с 2,5 – 3 V. При по – малка разлика интегралният стабилизатор излиза от режим на стабилизация и неговото вътрешно съпротивление се повишава.
Това води до рязко намаляване и на изходното напрежение, и на тока на стабилизатора. Въпреки значитеоните резерви на трансформатора по мощност, при напрежение на вторичната намотка 9 V, използването на еднополупериодна схема на изправяне е причина с увеличаване на тока в товара на стабилизатора, напрежението на входа му да се понижи под допустимата граница. При напрежение на изхода под 6 V, токът от стабилизатора може да превишава 0,25 А.
Освен фиксирано напрежение 5 V на изхода и регулируемо плавно напрежение в посочените граници, токоизправителят по схемата на фиг. 2 осигурява двуполярно напрежение 6,8 V за експерименти и захранване на някои типове операционни усилватели, които работят отделно или съвместно с TTL интегрални схеми. Двуполярното напрежение се осигурява от вторичната намотка на същия трансформатор чрез изправителните диоди VD1 и VD2 в съчетание с ценеровите диоди VD3 и VD4, работещи по схемата на параметрични стабилизатори, като осигуряват ток около 15 mA. При необходимост интегралният стабилизатор да се използва само за едно фиксирано напрежение, но по – високо от номиналното за стабилизатора, потенциометърът RP1 може да се замени с резистор с определено за целта съпротивление. Още по – добро решение с оглед на стабилността на изходното напрежение Uизх е, ако съпротивителният делител с резистори R1 и R2 се замени с ценеров диод със съответно напрежение на стабилизация съгласно фиг. 3а. При използване на КС139А с напрежение на стабилизация 3,5 – 4,3 V на интегралния стабилизатор на напрежение се осигурява Uизх = 8,5 -9,3 V. Два последователно свързани силициеви маломощни импулсни диода от типа КД509А съгласно схемата от фиг. 3б осигуряват стабилно изходно напрежение около 7,2 V при ток 250 – 300 mA. Неоновата лампичка и светодиодът VD5 сигнализират съответно за наличието на напрежение от мрежата на входа на токоизправителя и на изхода на вторичната намотка на трансформатора.
Интегралният стабилизатор трябва да е поставен на радиатор от алуминиева пластина с размери, не по – малки от 20 х 55 mm и дебелина 2 mm. Изправителните диоди VD1 и VD2 могат да се заменят с български от типа КД2016, КД2017 или други, осигуряващи ток около 1 А.
Недостатък на токоизправителя, работещ по схемата на фиг.2, е, че плавно регулираното изходно напрежение е в границите само от 5 до 9 V. Този недостстък не съществува при стабилизирания токоизправител, който работи по схемата, показана на фиг. 4, с ТВО от телевизор „Пирин”. Неговите данни са показани в табл. 1.
Разликата на този трансформатор от ТВО на телевизор „Опера 3” е в напрежението на вторичната намотка, което е 10,5 V при ток около 1 А. Токоизправителната част на стабилизирания токоизправител от схемата на фиг. 4 е като на този от схемата на фиг. 2. Еднаква е и сигнализацията. За да осигури плавно регулиране на изходното напрежение от 0 до 10,5 V при ток за горната граница около 0,3 А, се използва параметричен стабилизатор на компенсиращо напрежение 5 V, който работи с ценеровия диод от типа КС156А. Това напрежение се подава на общия извод на интегралния стабилизатор през потенциометъра RP2. За прецизно регулиране на границите на изходното напрежение се използва тример-потенциометърът RP1. Чрез превключвателя S1 се осигурява фиксирано изходно напрежение 5 V за захранване и експерименти с TTL интегрални схеми. Това се постига чрез директно свързване на общия извод на имтегралния стабилизатор с нулевата шина. При този режим токът в товара може да превишава 0,4А, но в качеството на филтриращ кондензатор трябва да се използват два паралелно свързани кондензатора с капацитет по 2200 мкF.
Aко е необходимо изходното напрежение на стабилизирания токоизправител с ТВО от телевизор „Пирин” да е с горна граница 13 V при плавно регулиране, може да се използва схемата на фиг. 5. Особеното при нея е, че токоизправителната група на стабилизирания токоизправител работи по схема за удвояване на напрежението с диодите VD2 и VD3. Принципът на плавно регулиране на изходното напрежение на интегралния стабилизатор е както при схемата на фиг. 4. Само стойността на съпротивлението на потенциометъра RP2 е изменена, за да се повиши горната граница. Интегралният стабилизатор трябва да се монтира върху радиатор от алуминиева пластинка с размери 70 х 30 х 2 mm.
ЛИТЕРАТУРА
1. Стефанов, Н., Т. Атанасов, Ат. Маноилов. Наръчник по токозахранващи устройства. С., Техника, 1992.
2. Георгиев, Л. Радиоелектронни схеми и устройства. С., ДВИ, 1972.
3. Стефанов, Н Любителски измервателни устройства, С., Техника, 1985.
4. Стефанов, Н. Наръчник по електронни схеми, ч. II. С., Техника, 1981.
5. Funkamateur, 1979, N3.


Регулируем стабилизатор Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1992/7/стр.5,6


С помощта на предложената схема (фиг. 1) може да се получи регулируемо изходно напрежение от 7 до 32 V. Нейният коефициент на стабилизация е по – добър от този на схемата със съпротивителен делител. Изходното напрежение на схемата е по – високо от номиналното на интегралния регулатор с напрежението на стабилизация Uz на „ценеровия” диод, реализиран с елементите R1, RP1, R2, R3, R4, VT1 и VТ2. To се променя в посочените граници чрез потенциометъра RP1. Пиковият ток на стабилизатора надхвърля 1,5 А, а номиналният е 1 А, като действат защитата от късо съединение и топлинната защита на регулатора. Изменението на изходното напрежение при промяна на товарния ток от 0 до 1 А за контролни напрежения 10 и 20 V е съответно 40 и 150 mV. То расте в горния край на обхвата. Трябва да има предвид, че не всички регулатори 7805 работят с входно напрежение 35 V. Ako се използват регулатори със занижени параметри, необходимо е входното напрежение да се намали до предписаната от завода производител стойност и да се корегира съпротивлението на потенциометъра RP1. При затворен ключ SA1 управляващият електрод на стабилизатора се свързва към маса и изходното напрежение е 5 V.

На фиг. 2а и 2б са показани съответно графичният оригинал на печатната платка и разположението на елементите. Регулаторът DA1 (корпус ТО-3) е монтиран на стандартен радиаторен профил 60 х 20 mm с дължина 77 mm (фиг. 3).

Схемното решение е подходящо и за други регулатори от серията 78ХХ. Минималните изходни напрежения са с около 2 V по – високи от фиксираните. За 7804 при Uвх = 38 – 40 V, съпротивлението на RP1 се намалява до 100 килоома. При стабилизиране на отрицателни напрежения с регулатори от серията 79ХХ се изменя полярността на кондензаторите и на „ценеровия” диод.
ЛИТЕРАТУРА
1. National semiconductor.- Linear applications handbook, 1980.
2. Precision monolithics incorporated.-Linear integrated circuits, 1982.
3. Maноилов, А, С. Първанов, С. Костов. Интегрални схеми – стабилизатори на постоянно напрежение. Радио, телевизия, електроника, 1984, N 1.
4. Mлад конструктор, 1984, N 3.
 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница    напред       горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by